Вечната Яна Язова и „Война“
„ Война “ – втората част от дилогията „ Соления залив “, е излязла под перото на Люба Ганчева, по-известна с креативния си псевдоним . Романът е ласкателно определян от рецензията като единственото произведение, което споделя за събитията към преврата от 9 септември 1944 година без идеологически фалшификации и операции. Тази историческа прозаична творба на авторката освен не е издадена приживе, а и е обречена на забвение над половин век. Завършен през 1946 година, ръкописът остава незнаен до 90-те.
Въпреки че в творчеството на участват стихове, разкази, пътни бележки и публицистични текстове, афинитетът на авторката, наречена от проф. Балабанов „ детето знамение на българската литература “, към историята е неприкрит. Противно на упованията нежният пол да основава произведения в интимно-сантименталната гама, Язова избира социално-обществени тематики и се вълнува от националната съдбовност.
Всичко това може да бъде намерено на страниците на „ Война “. Там място намира както развиването на персоналната история за двама другари, по този начин и развиването на публичната история. Погледът на писателката обгръща динамичната реалност в интервала на, гибелта на цар Борис III, бомбардировките над София, нахлуването на Червената войска у нас, преврата от 1944 година и дейностите на така наречен Народен съд. Перото на вкарва читателя в свят, в който тържествува ужасът, и го кара да съпреживее непредотвратимите събития, случили се в заника на Третото Българско царство.
За финален път дилогията със своите две елементи „ Голямо и малко “ и „ Война “ беше издадена през 2003 година от издателство „ Изток-Запад. А сега ИК „ Българска история “ пуска на пазара най-новото издание на „ Война “. Въпреки че авторката на романа приживе остава недооценена и недолюбвана от своите съвременници, в този момент – повече от 40 години след гибелта й – тя интензивно участва на българската литературна сцена.
Яна Язова надмогва несправедливия чоп на съдбата посредством увековечаващата обич на своите читатели, които могат още веднъж да се допрян до нея през страниците на „ Война “.
Автор: Десислава Колева
Въпреки че в творчеството на участват стихове, разкази, пътни бележки и публицистични текстове, афинитетът на авторката, наречена от проф. Балабанов „ детето знамение на българската литература “, към историята е неприкрит. Противно на упованията нежният пол да основава произведения в интимно-сантименталната гама, Язова избира социално-обществени тематики и се вълнува от националната съдбовност.
Всичко това може да бъде намерено на страниците на „ Война “. Там място намира както развиването на персоналната история за двама другари, по този начин и развиването на публичната история. Погледът на писателката обгръща динамичната реалност в интервала на, гибелта на цар Борис III, бомбардировките над София, нахлуването на Червената войска у нас, преврата от 1944 година и дейностите на така наречен Народен съд. Перото на вкарва читателя в свят, в който тържествува ужасът, и го кара да съпреживее непредотвратимите събития, случили се в заника на Третото Българско царство.
За финален път дилогията със своите две елементи „ Голямо и малко “ и „ Война “ беше издадена през 2003 година от издателство „ Изток-Запад. А сега ИК „ Българска история “ пуска на пазара най-новото издание на „ Война “. Въпреки че авторката на романа приживе остава недооценена и недолюбвана от своите съвременници, в този момент – повече от 40 години след гибелта й – тя интензивно участва на българската литературна сцена.
Яна Язова надмогва несправедливия чоп на съдбата посредством увековечаващата обич на своите читатели, които могат още веднъж да се допрян до нея през страниците на „ Война “.
Автор: Десислава Колева
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ